“Арт зона” - е предаването специализирано за култура по ТВ МСАТ с автор и водещ Иван Върбанов. То ще провокира зрителите, чрез директен контакт с творците, драматургията и контекста на самото арт-събитие. Зрителят ще се окаже пряк свидетел на случващото се и ще може чрез очите на камерата да се “докосне” и да надзърне в пространството и процесите оставащи винаги скрити за публиката. С “Арт зона” ще може да присъствате на репетиция или на творчески креативен процес, да влезете в гримьорната или да “се качи на сцената” по време на репетиция и „зад кулисите”. Вярвам, че изкуството е потребна храна за душата. Така, че наслаждавайте му се във всичките му форми на човешка изява - в театралните и концертни зали, киносалоните, галериите. // artzona.msat@abv.bg //
Ето най-интересното от това което видя камерата ни през втората половина на март:
През 89г тетралният режисьор Бойко Илиев,създава частния театър “Диалог”.Сегашното продължението на това начинание е тетатър“Евро диалог”,като идеята е освен тетатрални постановки да бъдат реализирани и кинопроекти подпомагани от Националният Филмов Център .Последният проект е постнаовкта на пиесата на Димитър Динев -”Кожа и небе”- спектакъл който се представя в Сълзата и Тетатърът на българската армия пред софийската публика.
Пиесата е номинирана за миналогодешните награди и печели приза Аскеер, а сега излиза на бял свят .В продължение на 6 години този драматургичен текст узрява и през 2006 г. намира своята първа премиера в театър “Рабенхоф” във Виена.Сюжета е провокиран от конфликта в бивша Югославия.Пиесата е на границата с драматизма, но в нея присъства и много хумор.Любовта може да се зароди навсякъде-дори както и в конкретните обстоятелства на сюжета : между наемник руснак от войната в Афганистан и мародерка мюсулманка,която обира труповете на войниците на бойното поле някъде в Сараево. Така се извежа и основната идея за пречистващата сила на любовта, която може да се появи дори в обстоятелствата на ужаса на войната,смъртта и разрушенията,дори и на невъзможното място - на бойното поле. Ролите са поверени на Асен Блатечки, Параскева Джукелова и поддържащата на Ники Илиев като епизодичен персонаж на конвоиращ войник. Сега и софийската публика може да се наслади на реализацията на този проект.Билетите са изкупени преди поредното представление.Ние срещнахме без покана режисьора на спектакъла Бойко Илиев и Александър Александров.
Цикълът от скулптури “Платноходки” на Снежана Симеонова представи от 5 февруари Софийската Градска Художествена Галерия.Авторката е работила над цикъла през последните две години, творбите,които представи пред софианци са излагани преди това на почти всички международни скулптурни симпозиуми от Латвия до Япония, през Испания ,Белгия ,Турция и Израел.
Проекта е част и следствие от създадените вече “Мрежи “ и “Двойки”. Творбите са изградени от различни материали: дърво,желязо,хартиена каша и смола. Те са като застинали видения в бяло,като акцент са разположените в центъра на експозиционната зала редица от тела на хола,подредени в редица – като че плуващи след корабокрошение или по-скоро внушаващи търсенето на спасение и надежда между световете и битието , отчаяни но обединени в обща композиция, която подсказва идеята за обединението по пътя на наедждата. И здраво заземени – както конструктивно чрез арматурни прътове свързани с пътни павета – така и абстрактно свързани със земните си съдби. Скулптурите на петте платноходки са разпръснати из различните ъгли на залата – и не случайно,заради лутането което изразяват и заради категоричното си закотвяне на въображаемите кейове – тези на забравата, на безпътието и на отдалечените житейски и мисловни острови.Метафори на едно пътуване на Снежана Симеонова в създаденият от нея бял и изчистен свят инспириран от морския сюжет на спомените и асоциациите .
Комедията “Двамата веронци” от Уилям Шекспир, показа на сцената на Театър София –трупата на Старозагорският Театър. Един спектакъл,който е част от поредицата спектакли чрез които цяла седмица старозагорските артисти се представиха пред софийската публика
Комедията като жанр е сред най- трудните, а поставянето на големият Шекспир е изпитание за всеки режисьор.Магията на Шекспир е в силата на актьорската игра в условният театрален живот на сцената и само там.
Режисьора Калин Ангелов,който не пожела да застане пред камерата ни обаче е направил повече танцово-музикален спектакъл,отколкото очакваният от публиката класически подход в духа на традицията. Сценографията е изчистена дори повече от пестеливо е решението,като така може би предпоставя публиката сама да изгради въображаемо мястото на действието.
Актьрите пеята на живо,един от плюсовете на постановката, а младият актьорски състав пристъства живо, енергично и пластично в сюжета и образа на героите,които се борят за любовта си ,борят се със своите светли и тъмни човешки страни ,търсейки дълбокият нравствено етичен смисъл от светът на любовта.... и влюбването , правещо любовта ни понякога смешна,освен възвишена или болезнено обсебваща, а нещата които правим с любовен порив нерядко зарадени с нелепост или глупост.
Спектакълът предстои да бъде видян и от пловдивската публика, а следващата премиера на Старозагорският театър е постановката на “Тестостерон”на Анджей Сарамонович
Началото на февруари е традиционното време на провеждането на Венецианският фестивал .За първа година част от Венеция се пренесе на столичната улица Раковски. Италианският културен институт бе домакин на нощната фиеста, на която бяха представени и фотографиите КАРНАВАЛЪТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ през обектива на Мимо Фабрици.Там бяхме и ние, за да запечатаме всичко онова което предстоеше да се случи.
Карнавалното празненство в галерия Райко Алексиев имаше за цел да пресъздаде в малък мащаб атмосферата и настроението на Венеция в празничната нощ. Своя поглед към оригиналните маски, красиви облекла и изящните костюми от които блика фантазия и цвят показа чрез произведенията си фотографа Мимо Фабрици.
50 художествени фотографии , почерпили сюжетите си от фестивала във Венеция са наистина едно магическо огледало в което вглеждайки се се потапяте в пътуване изпъстрено с много жизнерадост, веселие и цвят – световете и магията на два свята : този на реалната и приказна Венеция и този на веселия карнавал Сърцето на празника по традиция е на площад Сан Марко.
За да участвате във венецианската нощ задължително трябва да сте облечени в специални костюми и маски.
В същност маскарадът е много стара традиция положила началото си още през 11 век Причината да носят маски за венецианците била повече практична- така по-лесно различните представители на отделните касти можели да се смесят с тълпата и да си позволят различни волности без да бъдат разпознати.Камерен дамски оркестър „Примавера” бе музикалният мост, а шеги и представления от циркови актьори добавяха пъстротата на вечерта.
Сред гостите присъстваха и не малко италианци – от Рим, Венеция, Неапол, които подсилваха автентичността на магията и настроениението.
Фиестата продължи до късно през ноща, а как се забавляваха гостите видяха само тези ,които останаха до края на тази приказна вечер. И ако не сте успели да видите това пищно тържество, то не ви остава нищо друго, освен да започнете с приготовленията си за следващото - догодина!
Малко познатото заглавие “Херцогинята на Чикаго” на класика на оперетата Имре Калман, ще бъде показано на софийската публика в първият ден на месец март.Постановката и редакцията на либретото е на режисьроа проф. Светозар Донев ,а музикалното ръководство на Маестро Юли Дамянов. Заглавието е включено в предстоящото станало вече традиционно турне на Театъра в Германия и Австия.
Богата сценография, пищни костюми за балет ,хор и солисти изграждат тържествената и блестяща визия която струи от сцената – в тон със това което очаква вярната публиката на този музикално-драматичен жанр.
В музикалната драматургия , традиционната линия за класичесата оперета която включва множество ансамбли, ариии и диалози е съчетана с вплетени -модерните за онова време навлизащи от Америка и още нови за Европа -чарлстон и фокстрот. Танците са много и са представени с много усмивка , заряд и енергия от артистие и балета.
Партитурата на Маркиз Бонели е от 1917г и е била основата за единствената постановка у нас през 1928г тогавашният частен кооперативен театър.Любовта между титолован но разорен аристократ и млада своенравна наследница на чикагски магнат ,която е решила да купи за себеси всичко онва което и хареса в Европа- е в основата на действиет.И една на пръв поглед невъзможна любов, получава развързката си със задължителният за оперетата “Хепи енд.. “.след множество завръзки и лъжливи трагични минифинали ....
Централните роли са поверени на Светлана Иванова, Еделина Кънева и Калина Ангелова като Мери , Пеньо Пирозов и Николай Павлов ще се превъплатят в Шандор Борис. Режисурата на проф. Донев е спазила задължителната за жанра стилистика, като по този начин се препредава през годините и се опазва от неудачните опити в някой театръ в страната да се модернизира неудачно традиционната естетика за музикалният театър.
Спектакълът се играе на български, но ще бъде адаптиран за характерният за оперетата международен стандарт – немският език по повод на задграничните турнета на трупата в Европа и Япония .
По повод 120 годишнината от рождението на Борис Георгиев,НХА открива утре ретропспективната изложба “Вечният път”,носеща името на първата картина на автора дошла във фонда на галерията.експозицията включва още 80 произведения от трите периода на тврочеството му.
Роденият във Варна Борис Георгиев е ученик на Рьорих в Одеса. Той е ярък представител на българската живописна школа, който е претърпял и влиянията на Италианския Ренесанс.
Националната галерия показва платна и графики на филосова Борис Георгиев от цялото му творчество и експозицията проследява три периода от неговото дело.
Изкушението за българската публика ще бъде още по-голямо, след като стана ясно, че портретите на интелектуални, рисувани от майстора са показвани за пръв и последен път през 1928. Изложбата се реализира благодарение на дарението на дъщерята на автора и фондовете на Националната галерия.
Експозицията е разделена на три части, като всяка представя отделните периоди на творлчеството му.Ранният- озаглавен Странстващият пастир е посветена на сестрата на художника, починала на 18 години от туберколоза.
“В страната на мировата скръб” или индииският цикъл са портретите от вторият му период правени през 1926 г при запознанството на художника в Рим с Рабиндранат Тагор и впечатленията му по време на гостуването му през 35 г в Бенгал в Индия по негова покана.. Третата част са портрети на известни личности. Там са тези на известни български интелектуалци показани през далечната 28 година в София сред които братя Владигерови, Мара Белчева, Стоян Митев, както и на известни световни личности като Айнщайн.Благодарение на дарението на осиновената дъщеря на художника Вирджиния, публиката ще види ескизи и рисунки правени през 1910-1919 г по време на обучението му в Баварската Художествена Академия в Мюнхен. В своето творчество автора се обръща към универсалните ценности.повлиян е от класическата ренесансова живопис в Италия ,като търси философският подтекст в творбите си.Използва чистата форма без да я деформира.Полиглот надарен с творчески таланти в много изкуства, в произведенията му струи цялият му космополитен талант.
Иван Върбанов, София
artzona.msat@abv.bg
НА КАКВО И ОТ КЪДЕ СЕ НАДЯВАТ БЪЛГАРИТЕ ...
Какво сме дали на света ?
